Жътварят, който
ще ожъне сърцето ми
носи луната като бяла риза,
разгърдена и тънка.
Потъмнява небето ми,
когато запеят
житата зрели звънко.
На дъжд е и знам, че
бурята ще коси изгреви,
за да полегнат мокри
с дъх на прясно сено.
Ръкойки от страст,
завързани с жилави спомени,
прибира под навеси
от непрозрачно стъкло.
Щом седне до кладенеца,
с чаша силна ракия,
ще отсипе за мъртвите
и тихо ще потъжи.
Пристъпвам зад него,
като черна магия
обгръщам раменете му
и затварям очи.
На дъжд ли е
тревогата в кръвта
и устните ми,
леко посинели
от стискане?!
Такава тегота.
Змия в сърцето.
Пориви несмели,
които лазят
уморени
в мисълта.
Калинки - не.
Безкрили пеперуди.
И шепнат
бързо чезнещи
слова.
Осланени,
замиращи
заблуди.
На дъжд ли е това,
че в мен тежи
едно небе
без облаци,
беззвездно
и целият ми свят е
във лъжи?!
В душата ми пък
непрогледна бездна.
Ти идваш
и ухаеш на дъжда,
не есенен,
а пролетноразлистен.
А аз забравям
моята тъга,
когато те прегърна
с нежност чиста.
***************
не искам... да знам
не искам да знам...
Тази нощ птиците лягаха по тревата,
като откъснати листи от стар календар.
Разпиля мислите ми рано застудял вятър.
За умора - прочетох в очите му - няма цяр.
не искам да знам...
Дъжд и мъгла над разкаляни, голи кръстопъти.
Надраха сърцето ми къпинови, остри бодли.
Водата в езерата на нежността ми кой размъти?!
Камъче хвърлено, потъва, без да остави следи.
не искам да знам..
***************
Искам да е лято
Когато вдигнеш очи
и се натрошат миговете
на късчета нежност,
уловили в себе си
слънчевите лъчи,
аз знам,
някъде има
буря снежна
и вият вълците
на изгубените души,
дращят с нокти
уморените
пълнолуния,
замръзват в утрини,
жестоки като съдби,
орисали тъмното
да е в кръвта ни.
Безумие.
И се моля лятото
в очите ти
да продължи
и гроздовият сок
по устните
да е сладък,
когато те целувам
и съм слаба.
Разбери,
боли, щом
миг след миг,
чупейки се,
пада
и залезът кървав
в очите гори.
***************
Два пръста шампанско
Непостоянството слиза
по дъгата, която
пръските на
снощното шампанско
извиха под светлината
на зелената Луна,
още твърде млада,
за да ръзцъфти
и заухае
на тъгата, която
влудява
и те кара да търсиш,
да затваряш очи
и през тръни и дим
да вървиш.
Отворена е вратата
и още на дъното има
вече не искрящо,
но още силно
вино.
Наливам две чаши.
Вземи и...
до дъно!
Непостоянство и вечност
да се слеят в едно.
Утрото е на прага.
Още миг...
за мен
открадни.
***************
Дълго изречение с вкус на есен
Тази нощ есента е дошла,
разпиляла е хиляди листи,
по които е писал дъжда
на лятото тъжните мисли
и във ранното утро вървя
по паважа,
застлан със въздишки,
паяжинките сплитат мъгла
с хладни капки роса,
диша тежко
умореният вятър-беглец,
не догонил сърдитото лято,
диви гъски се вият в конец
и закърпват небето, защото
през разшитите кръпки вали
и е жадна и зла тишината,
лъх на зима - сърцето боли
и очаква със страх празнотата.
***************
Есенна мъгла
Направи ми кафе
и недей ми задава въпроси.
Окуцяла надежда се спъва
и стене отвън.
Този пръстен от оникс,
който душата ми носи
е последната връзка
с мрака-кърмилник. Без сън
много нощи трошиха
кристални пантофки
и чаши.
Пепеляшки играха
със тиквички нощен билярд,
събличаха прозата,
дълго танцуваха боси.
А на мен ми е някакво никакво...
Има ли цяр?
***************
Антрацитена нежност
Нощта е черен кон.
В зори ще спре до мен
и ще подвие крак
в`внезапна тиха нега.
Разсипани звезди
по кожа с потен тен
горят в усещане за
августовска жега
и гривата -
милувка на коса
по вещерски
копнежите ми пали,
разбърква мислите ми,
пръска светлина
и много нежно
устните ми гали,
за да съм няма,
за да бъда само дим,
извил се над
вигвама на тъгата,
когато в транс-
шаманка и жена
умирам и се раждам
непозната.
Нощта е черен кон.
♣ ♥ ♦ ♥ ♣
декада първа - "Разбито сърце"
Ще забравя думите ти
и ще запазя усмивката...
Дълго многоточие,
като заглъхващ
сърдечен ритъм,
след който
пищи апаратурата...,
а сърцето е спряло.
Поддържана в кома?!
А дали...дали си струва?!
На кой му пука
за това жалко тяло?
Да изключим системите.
Кръвта да стане на пясък.
Няма връщане,
а ако се върнем
няма да сме ти и аз.
Протяжна агония...
На нощна птица - крясък.
Улулици бели
в съня ми с криле
спомените душат.
********************
декада втора - " Дълг и чест"
Дълг и чест - скандира тишината,
когато маршируват мойте дни
и носят дамги върху рамената
от хорска злоба, завист и лъжи.
Дълг и чест- прошепват бледи устни
на детството, в един изнервен свят,
рушащ и мачкащ, искащ да го пуснат
в онези замъци кристални там отзад.
Дълг и чест - търкулнати монети
на масата хазартна на нощта,
заложени от мъртвите поети,
които надиграли са Смъртта.
Дългът е чаша пълна с тъмно вино,
нагарча, но я пием , без протест.
В съня ни плачат скръбни виолини
и свети бъдещето, сътворено днес.
********************
декада трета - " Разсъмване"
Донесох себе си
във тази сутрин ранна.
Ти знаеше ли, че така боли,
да минеш бос
през ниви неорани,
по трънчета от "бабини зъби",
когато вятърът е див,
окъсан скитник
и дърпа дрехата ти
за коричка страст,
а жадните му устни любопитно
разпитват те
със сластно-дрезгав глас?
Разсъмват птиците-
душите им са полет
и пускат мислите ми
като нежност да валят
по мокрите ти бузи,
светъл, морен,
в очите виждам
чуден звездопад.
И става светло,
слънцето се ражда
зад дясното ти рамо-
таралеж,
с игличка- лъч
в сърцето ми пробожда,
но не кърви,
а цъфва нов копнеж.
********************
декада четвърта - "Лъжата"
Аз цялата съм днес една лъжа,
очите ми са пясъци подвижни,
потъва утрото-разсипана тъга
и думите са толкова ненужни.
Едно докосване - парливо на медуза,
с отровата на триста скорпиони,
че не сърце под тънката ми блуза,
а камък апатично там се рони
и се превръща в хладния пълнеж
на пясъчен часовник, шепнещ в здрача,
че ако нямаш сили да се спреш,
изгубваш се...Не ме жали! Не плача.
Ще те излъжа. С таз монета ще платя
измачканите си, безсънни нощи,
в които полудявах от гнева,
че аз съм истинска, а Ти ме лъжеш. Нищо.
