Есенно грозде и сянка на сляпа вина

Узря ли гроздето
на жарките ти нощи?
По устните ми
розов сок сладни
и тъмни са зърната,
пукнат грош ли
не струват
тези първи
септемврийски дни,
та като бледа
дрипавелка-просякиня
Луната скита
и протяга мръсна длан?
За нежност ли?
За жалка милостиня?
Обръщам гръб
и малко ме е срам,
но празни са ми джобовете...
Баста!
Нали за тебе всичко проиграх.
Печелих, губих...
В покер и канаста.
Във костите ми стине
блудкав прах
от пътищата нощни
и тъгата,
редовна спътница,
пътуваща "на стоп".
Коя съм днес -
печална непозната,
дете на мрака?!
Рових с нокти
плитък гроб
за птиците ми бели
уморени
очи склопили
и с разбити сърчица.
Простри ръце,
че тъй ми е студено.
След дълго лутане

се връщам у дома.

********************

Безсъници и локвичка тъга

Вълната ли съня ти разпиля,
оназ капризната
със дъх на жарко лято
във капчиците хладни?!
По брега
пълзят назад
две рачета.
Сърцето
е раковина с остри
ръбчета тъга.
Шуми морето на
безсънните ни нощи
и търсим се-
два гларуса в мъгла
изгубили се.
Искаш ли ме още?
Или догаря - вощеница
любовта
и призракът на
нервното ми тяло
я носи и топи се.
Светлина
тъй анемична,
че се спъвам...
Черно.
Бяло.

Вълната ли гласа ти
разпиля?!
И ехото ми връща
само ноти.
Ще мога ли със тях
да съчиня
за двама блус?
По-скъп от 100 животи
проблясва миг
и сляпата луна
в очите си
ревниво ще го скрие...
Оби...
ччччччч...
ам...
Срив.
Внезапна тишина.
Вълна бездушна
бряг рушащ се
мие.

********************

Протуберанси дива нежност

Аз съм млечната кожа
на небето
по която звездите
като бенки цъфтят
ухая на далечни планети
в които безкрайността е
с цитрусово-алдехиден
аромат
нощем помръквам
и потъмнявам
но само до първата луна
искаш ли да докоснеш
нежността ми
искаш ли
искаш ли
а?!

*******************

По стъпките на злачна нощ

Обвита във бръшлян,
с коси от вятър
Тя идва,
стъпва леко
и шепти.
Приведените мисли
мълком светят-
светулки гаснещи.
Ракитата цъфти.

Очите ми-
канарчета свенливи,
разчуруликани,
звездите ще кълват-
трошици светлина.
В сърцето диво
събудена ще
закипи кръвта.
И като куче,
изоставено и гладно,
ще ровя мрака,
кокал-тръпка
ще гриза...

Във шепата ми
лист бръшлянов
падна.
Отпивам нежност
от нагарчаща роса.

********************

Завържи ме с въже от пясък

Когато се чувстваш така
сякаш на челото ти с
големи букви е изписано -
КУЧКА
и свирят артериите ти
Одата на мръсната кръв,
спъваш се в
неувереността си,
но псуваш по мъжки,
накривила каскета
на тайната си скръб,
която ти шепне -
аз съм в теб,
ти си моя,
прави се на силна,
но си стъклен копнеж,
само да духна
ще се строшиш на парчета,
не на мен тия....
... Сякаш цирков манеж
е прашната улица.
Ти не си сиво пони,
бъди поне лъв,
изръмжи!
Ха, така!
Скъсай гащите на
клоуна-живот...
Жълто-розови.
Всичко е пародия.
Всичко е само игра.

******************

Накъсан дъх над бездна

Сангрия или кръв...?!
Какво тече
по устните прехапани
на мрака?
Отглеждам бездна
в себе си. Дете
да покълни надежда
в таз мория чака,
но кално е и
гният семена.
Кълват ги
стари, сиви улулици.
Вихрушка от
повтарящи се имена
покрива ме.
Каква съм странна птица!-
Криле на демон,
кожа от мъгла,
по-бледа от
нетрайните ти чувства.
Пристъпвам крачка...
Там съм на ръба...
Ако не полетя,
не ме търси!
Страхът ме смачка
и грозна съм такава...
Замълчи!
Сега ли чак се
сещаш да говориш?
Пиян е мракът.
Ляга си.
Тежи
пиринчена луна.
Далечно с близко
спорят.

Sic transit gloria mundi*

Пируват долу...
Плискат се вълните
на старото море,
което влачи
бутилки с` зов за помощ
недопити
изсипани във бездната...
Не плача.
Но този връх е
толкова безчувствен,
прегръщам хладната скала
и побелявам.
Крещя с душата,
с устни се усмихвам
и времето да си върви
без жал оставям.
Рисувам със кръвта си
пиктограми.
Дали Търсачът на съкровища
след време
парче гранит със
моя кръв ще вземе
и в дланите му
тез еритроцити
ще оживеят,
заговорят?!
Оригами
от моите
хартиени копнежи
седя и сгъвам,
докато си мисля,
че Господ челото ми
е дамгосал. Нежно.
Орисвайки ме да
остана чиста.
И всеки път,
когато упорито
се спъвам,
за да падна
във прегръдка...
пропадам...
(Всъщност,
кой ли пък
ме пита?!)
Поемам въздух -
дълга, жадна глътка...

*********************

*Така преминава световната слава

*********

Така каза последното листенце на маргарита

Продава се Раят
и дяволи в дълги редици
наредени са,
маскирани като
архангели на Скръбта.
Плачат Марии,
божествени вдовици.
Между мен и теб тече
бистра, чиста вода.
Късам листенцата
на жадна за роса
маргарита,
не за обич я питах,
но тя си знае едно -
обича те,
не обича...
В чашата ми недопита
листче по листче
плуват...
Дъх на прясно сено
мами телата да
отпуснат умора
и да гледаме двама
как дяволи парче по парче
разпределят рая.
Мъничка небесна драма.
А на мен ми стига
и само твоето сърце.

*******************

В бетонните шепи на обречен свят - пеперуда

Вложи цялото си отчаяние
в една песен, изпята без думи.
Да говорят тялото,
очите,
пръстите...
Китарата дано издържи само!
И всеки звук да пада,
троши се и търси
пътечките на кръвта -
горди и тънки.
С натъртено от толкова
приятелска болка рамо
отново прегръщам,
а Тишината нещо ми мънка.
Дали ще чуем,
дали ще разберем,
ще простим ли
или Себичността
отровата си ще ни вкара
много фино,
почти неусетно
Недей!
Болка стара
повтаря ме
в оригами от коприна,
с очи фасетни
като на огромно,
безчувствено насекомо,
в които отразена съм
толкова много пъти,
че вече не знам
коя съм,
къде,
защо съм...
В колелото на Съдбата ни
Времето вкарва груби пръти.
И аз се спъвам,
и ти,
и нетрайността ни човешка.
Толкова много залези,
а изгревът един е.
Дали, че ни има е
груба Божествена грешка?!
Като пеперуда без крило
Човечността ни гине.

********************

И отново - две напред, една назад

Едно танго, Мосю?!
(Имам бримка на чорапогащника
но е високо горе
и не личи).
Органза и сатен...
Морава сласт е
тялото ми,
Виждам го двойно (изкусително)
във Вашите (гладни) очи.
Ще завие гладът за сливане
и като дим ще се извиси.
Ще танцува
прегърнат с нас (задушаващо).
Стъпка напред, две назад...
Едно, две, три...
Дишам трудно...
А ръцете Ви студени са.
(адски огън палят
такива ръце)
Шептят Ви сонети раменете ми,
беззащитно голи
под дъха на жестоко сърце.
Музика изхриптяна по ноти
и полепнала по кожата като пот
искри и отразява светлината
(има ли за опиянението антидот?!).
В косите ми падат звездички- лотоси
и ухае на нежност нощта.
В листенце небрежно отронено
поднасям Ви цялата си душа.

Горещо-горчиво

 

Налей ми - тази нощ ще съм пияна -
от виното, от теб, от свойта страст...
"Червена шапчица на горската поляна
вълк подчинила на невинната си власт

и вместо във корема му закуска
в сърцето му се впила с нокти зли..."
Такава съм, не искам да те пускам.
Душата си ти сам ми подари.

И даже щом притворя нощем клепки
да чезнеш - мокра, облачна мъгла,
да се промъкваш със крадливи стъпки
в градината на мойта самота,

за да посееш ветрове и бури нежни,
да ме разплачат, щом отново зазори,
загръщам се в кожух - вихрушка снежна,
в камината дървата разпали

и нека се стопи по мен, да капе
и кожата ми гола да блести,
когато пребледнял ти устни хапеш,
че луд по мен си да не ти личи.

Да те докосвам с пръсти подивели,
да ослепее в новолуние нощта
и ако грешни са копнежите ми смели
във ада нека цяла вечност да горя!

*********************************

Мартенски снегове  

А навън
продължава
да трупа.
Тази зима е
горда и зла
и в косите и-
хладна хралупа
зъзнат мигове.
Тръпне денят
и събира в букет
рой снежинки,
да се срещне смутен
с вечерта.
Реверанс и усмивка-
картинка
на платното
от бяла тъга.
Рисува със пръсти животът,
не му пука, че много боли
щом сърцето замръзва
горкото,
а по вените огън гори.

В късна зима,
и горда, и зла.

*************

Потръпване  

Сам си. Тишината звъни.
В тъмното този звън свети.
Тихо и пусто. Душата боли.
Сипят се тъжни куплети.
Скъсани струни - звук подир звук.
Вятър. Потръпване. Нежност.
Прави ни често Съдбата напук.
И се усмихва небрежно.