15 ноември 2009, неделя

Попей ми за горестта, жътварю




Жътварят, който
ще ожъне сърцето ми
носи луната като бяла риза,
разгърдена и тънка.
Потъмнява небето ми,
когато запеят
житата зрели звънко.
На дъжд е и знам, че
бурята ще коси изгреви,
за да полегнат мокри
с дъх на прясно сено.
Ръкойки от страст,
завързани с жилави спомени,
прибира под навеси
от непрозрачно стъкло.
Щом седне до кладенеца,
с чаша силна ракия,
ще отсипе за мъртвите
и тихо ще потъжи.
Пристъпвам зад него,
като черна магия
обгръщам раменете му
и затварям очи.

18 октомври 2009, неделя

На дъжд ли е ...


На дъжд ли е
тревогата в кръвта
и устните ми,
леко посинели
от стискане?!
Такава тегота.
Змия в сърцето.
Пориви несмели,
които лазят
уморени
в мисълта.
Калинки - не.
Безкрили пеперуди.
И шепнат
бързо чезнещи
слова.
Осланени,
замиращи
заблуди.
На дъжд ли е това,
че в мен тежи
едно небе
без облаци,
беззвездно
и целият ми свят е
във лъжи?!
В душата ми пък
непрогледна бездна.
Ти идваш
и ухаеш на дъжда,
не есенен,
а пролетноразлистен.
А аз забравям
моята тъга,
когато те прегърна
с нежност чиста.

***************

не искам... да знам


не искам да знам...

Тази нощ птиците лягаха по тревата,
като откъснати листи от стар календар.
Разпиля мислите ми рано застудял вятър.
За умора - прочетох в очите му - няма цяр.

не искам да знам...

Дъжд и мъгла над разкаляни, голи кръстопъти.
Надраха сърцето ми къпинови, остри бодли.
Водата в езерата на нежността ми кой размъти?!
Камъче хвърлено, потъва, без да остави следи.

не искам да знам..

  ***************

Искам да е лято

Когато вдигнеш очи
и се натрошат миговете
на късчета нежност,
уловили в себе си
слънчевите лъчи,
аз знам,
някъде има
буря снежна
и вият вълците
на изгубените души,
дращят с нокти
уморените
пълнолуния,
замръзват в утрини,
жестоки като съдби,
орисали тъмното
да е в кръвта ни.
Безумие.
И се моля лятото
в очите ти
да продължи
и гроздовият сок
по устните
да е сладък,
когато те целувам
и съм слаба.
Разбери,
боли, щом
миг след миг,
чупейки се,
пада
и залезът кървав
в очите гори.

***************

Два пръста шампанско


Непостоянството слиза
по дъгата, която
пръските на
снощното шампанско
извиха под светлината
на зелената Луна,
още твърде млада,
за да ръзцъфти
и заухае
на тъгата, която
влудява
и те кара да търсиш,
да затваряш очи
и през тръни и дим
да вървиш.
Отворена е вратата
и още на дъното има
вече не искрящо,
но още силно
вино.
Наливам две чаши.
Вземи и...
до дъно!
Непостоянство и вечност
да се слеят в едно.
Утрото е на прага.
Още миг...
за мен
открадни.

***************

Дълго изречение с вкус на есен


Тази нощ есента е дошла,
разпиляла е хиляди листи,
по които е писал дъжда
на лятото тъжните мисли
и във ранното утро вървя
по паважа,
застлан със въздишки,
паяжинките сплитат мъгла
с хладни капки роса,
диша тежко
умореният вятър-беглец,
не догонил сърдитото лято,
диви гъски се вият в конец
и закърпват небето, защото
през разшитите кръпки вали
и е жадна и зла тишината,
лъх на зима - сърцето боли
и очаква със страх празнотата.

***************

Есенна мъгла


Направи ми кафе
и недей ми задава въпроси.
Окуцяла надежда се спъва
и стене отвън.
Този пръстен от оникс,
който душата ми носи
е последната връзка
с мрака-кърмилник. Без сън
много нощи трошиха
кристални пантофки
и чаши.
Пепеляшки играха
със тиквички нощен билярд,
събличаха прозата,
дълго танцуваха боси.
А на мен ми е някакво никакво...
Има ли цяр?

***************
Антрацитена нежност


Нощта е черен кон.
В зори ще спре до мен
и ще подвие крак
в`внезапна тиха нега.
Разсипани звезди
по кожа с потен тен
горят в усещане за
августовска жега
и гривата -
милувка на коса
по вещерски
копнежите ми пали,
разбърква мислите ми,
пръска светлина
и много нежно
устните ми гали,
за да съм няма,
за да бъда само дим,
извил се над
вигвама на тъгата,
когато в транс-
шаманка и жена
умирам и се раждам
непозната.

Нощта е черен кон.

♣ ♥ ♦ ♥ ♣

10 август 2009, понеделник

из " Декамерон на Лилит"

декада първа - "Разбито сърце"

Ще забравя думите ти
и ще запазя усмивката...
Дълго многоточие,
като заглъхващ 
сърдечен ритъм,
след който 
пищи апаратурата...,
а сърцето е спряло.
Поддържана в кома?!
А дали...дали си струва?!
На кой му пука 
за това жалко тяло?
Да изключим системите.
Кръвта да стане на пясък.
Няма връщане, 
а ако се върнем 
няма да сме ти и аз.
Протяжна агония...
На нощна птица - крясък.
Улулици бели
в съня ми с криле
спомените душат.

********************

декада втора - " Дълг и чест"

Дълг и чест - скандира тишината,
когато маршируват мойте дни
и носят дамги върху рамената
от хорска злоба, завист и лъжи.

Дълг и чест- прошепват бледи устни
на детството, в един изнервен свят,
рушащ и мачкащ, искащ да го пуснат
в онези замъци кристални там отзад.

Дълг и чест - търкулнати монети
на масата хазартна на нощта,
заложени от мъртвите поети,
които надиграли са Смъртта.

Дългът е чаша пълна с тъмно вино,
нагарча, но я пием , без протест.
В съня ни плачат скръбни виолини
и свети бъдещето, сътворено днес.
********************

декада трета - " Разсъмване"

Донесох себе си 
във тази сутрин ранна.
Ти знаеше ли, че така боли,
да минеш бос 
през ниви неорани,
по трънчета от "бабини зъби",
когато вятърът е див, 
окъсан скитник
и дърпа дрехата ти 
за коричка страст,
а жадните му устни любопитно
разпитват те
със сластно-дрезгав глас?
Разсъмват птиците-
душите им са полет
и пускат мислите ми 
като нежност да валят
по мокрите ти бузи,
светъл, морен,
в очите виждам 
чуден звездопад.
И става светло,
слънцето се ражда
зад дясното ти рамо-
таралеж,
с игличка- лъч
в сърцето ми пробожда,
но не кърви, 
а цъфва нов копнеж. 

********************

декада четвърта - "Лъжата"

Аз цялата съм днес една лъжа,
очите ми са пясъци подвижни,
потъва утрото-разсипана тъга
и думите са толкова ненужни.

Едно докосване - парливо на медуза,
с отровата на триста скорпиони,
че не сърце под тънката ми блуза,
а камък апатично там се рони

и се превръща в хладния пълнеж
на пясъчен часовник, шепнещ в здрача,
че ако нямаш сили да се спреш,
изгубваш се...Не ме жали! Не плача. 

Ще те излъжа. С таз монета ще платя
измачканите си, безсънни нощи,
в които полудявах от гнева,
че аз съм истинска, а Ти ме лъжеш. Нищо.

Code Name: Lilith

Mercy on Us....... Forget me Not


Ако те има

Ако те има
Ако те има теб на този свят, ще има птици в пустото небе. Ако те има теб на този свят, ще има лодка в тъмното море. Ако те има теб на този свят, ще има огън и в студени дни. Ако те има теб. . . Ако те няма теб на този свят, сърцето ми ще бъде хляб за птиците. Ако те няма теб на този свят, очите ми ще бъдат мъртви за любов. Ако те няма теб на този свят, от своята душа ще те създам завинаги. Ако те няма, теб. . . Този свят е нежен за двама, този свят е тесен за сам. Верността е солта на живота, подлостта е черния срам.(Иля Велчев)