Време за молитва

Ще дойда, щом небето притъмнее
и над параклиса душата закръжи.
Вратата не залоствай, че не смее
сърцето да признае тез лъжи,

с които вярата и слабостта отрича,
а те лютяха, като в прясна рана сол.
И влачих се и падах...Цвят кокичев
във шепите ми вехне. В си бемол

е моята, последната кантата.
Изплаквам нотите.Ръката ми вземи
и прекръсти ме.Мокра непозната,
самотна птица в скута ти лежи.
................................

Предай ме отново

Защо падат ангелите?!
Горестта е червей
в човешко сърце.
Най-хубавите плодове
първи ще бъдат изядени.
А после... нищо.
Преситено тъмно небе.
Кладите за грешници
още не са накладени.
И скитат бурите
от гневните изблици
на непонесена самота
и несподелени съдби.
В пръстен се сплитат
нощните улици.
Юда на душата ми,
къде ли още се скиташ ти?
.................................

Спасовден

Спасовден...
Прибери, Господи,
скитащите души...
За малко радост да помечтаем.
Има дни, в които
сърцето много ме боли.
Има нощи, в които ми затваряш Рая.
Снощи валя и все още ръми.
Дано годината бъде много богата.
Русалки набраха
росен и диви треви.
По втори петли болните души
имат дъх на лято.
В пустия кладенец мълком очи ще потопя,
дано те видя, моя мъртва надежда.
Искам да ти изплача толкова много тъга,
отнеси я в дълбокото,
върни ми светлина и нежност.
................................
Думи - като хляб и сол

Думите ми не са хляб и сол,
но днес искам с тях
да те нахраня.
Ето ти на тъгата ми
дървения стол.
Седни!
Преди отново дяволите ти
да те хванат
и да ме замеряш с думи -
стрелички отровен страх,
страх, че наранявам
мъжкото ти Его.
Стара книга,
потънала във прах,
е смирението.
Успокой се.
Mi prego!
Една усмивка
не струва много, нали?
Но в нея е затворено
нежно слънчево зайче.
Пусни го!
Нека на воля да си върви.
Отчупи от думите ми
препечено крайче.
Ще ти налея умората си,
май че малко горчи,
но ти отпий
и нека да помечтаем
за онези бъдни, безкрили дни,
в който какво е да си добър
вече ще знаем.