С перо от ангел ще ти пиша

Дали ангелите могат да говорят?
Или това е само шум от сухите листа,
нападали от спомените. Голи.
В една огромна, нечовешка самота.
Перце сребристо ми закрива светлината
на блудната, танцуваща Луна.
Тя губи мислите си, както ръкавици.
Не се обръща, отминава.Тишина.
И ако вляза в нищото, ще се изгубя.
Ще ме потърсиш ли или ще прокълнеш
вратата да зазидат ветровете?!
Нима с проклятие ще можеш да ме спреш?
Ще идвам в сънищата ти - голяма пеперуда.
Завесата ще трепне. Час за смърт.
Умира болката.Секундата е луда.
В кръвта ти рови залез - черен кърт.
По някаква, все още неоткрита,
пустинна степ цъфти премръзнал вик.
И тичинките му за мене ще те питат...
Потрепва утрото-досаден, нервен тик.
Гласът на ангел моята молитва,
като река ще влее в твоето море.
До бряг не стигнах. И да се удавя,
ще ме долавяш нощем в пулса на сърце.
.................................

Шампанско с дъх на олеандър

Олеандърът във вазата е бял
и капка сок по пръстите ми стине.
Отровно цвете... С поглед натежал
изпиваш устните ми.Шепнат те-вземи ме.

Пусни ме в себе си. Напразно ме кориш
и късаш дрехите на плахата ми нежност.
Сред куп парцали пак ще съгрешиш
и в мен ще се изгубиш...Неизбежно.

Тук няма улици с табели и такси.
Мъгливо здрачно е и на копнеж ухае.
Самотен минувач си само ти,
но пътя към сърцето ми го знаеш.

Потънах ли...? Почти се размечтах.
Налей шампанско. Ще нагарча сгрято.
А тази страст в очите хвърля прах
и жарка е, като последно лято.
................................

Разказвам ти...приказки

Недей да рушиш...
Цяло небе от красота и нежност
се разваля само с лъжица гадост.
А обратното никога не става-
и шепа катран
с много мед и светлина не засиява.
Пак горчи.
Послушай ме...
Недей руши.
Не хвърляй камъни по птиците,
не затръшвай вратите,
защото някой ден ще се събудиш
пълен с руини,
порутени замъци,
опустели църкви,
прокълнато небе,
в което светлината е сляпа
и полека изтича
през шепите ти жадни и празни...
С какво ще напълниш живота си?
Да пиеш от пробита чаша
и да си вярваш...
е толкова тъжно.
И глупаво.
Не разрушавай мостовете
на нашата приказка.
Нали по тях ще мине каретата,
в която е твоята принцеса.
Може би.
И отново ще бъда Котарака ти с чизми,
който цял един живот ще ти посвети,
а после ще се премести в друга измислица-
там, като лотос да поцъфти.
Преди да стане само дума,
с която се спира болката
и не горчат чистите ти сълзи.
Недей...
Позволи ми да ти разказвам ...
приказки.
.................................

Западен блус в източен стил

Забравях, че съм нещастна...
По улиците на града
разпилявах усмивки - жълтици.
Уморени от утринната си самота
кълвяха ги нощните птици.
Роклята на Луната ми е къса,
но какво...
Минижупът е вечно на мода.
Обличам я, сладко е...
Не се питам защо
под краката ми люлее се пода.
Донеси ми сърцето си-
стар китайски фенер.
Аз съм твоята гейша красива.
Без кимоно съм,
ти си стар мой авер.
Между нас светлината изстива.
Чаша чай ще изпием
без церемонии и тамян,
после и да ме целунеш можеш.
Без пардон, съжаления,
преструвки и свян
душата ми в джоба си да сложиш.
Западен блус във източен стил-
какафония някаква дива.
Прегърни ме.
Бъди нежен и много мил.
С твойто тяло плътта ми се слива.
И забравям отново, че от теб ме боли,
че в кръвта ми ще влееш отрова.
Умирам, когато ме гледаш с очи,
пълни с нега. Мълчи! Нито слово!
.................................

Наздравица

Да пием лудо вино тази нощ,
от лудите лози на наште чувства,
кипи във чашите червено-чер разкош,
горчивината сладка устните предвкусват
и залезът си тръгва, в миг разбрал,
че е излишен тук, и светлината спира
в очите ти, там литва гълъб бял
на всички да разкаже - не умира,
което свързва две души в едно,
плътта е нива, в нея да засеем
за слънце зажаднели семена
на нежна страст и обич. Как немее
гласът на оня див, първичен страх,
нашепващ ми, че всичко си отива,
целувай ме и нека да е грях,
не искам в мен душата да изстива.