Нежност на неверница

 

Искаш да ти бъда пленница?!
А можеш ли да ме задържиш?
Аз съм пясък, който
измежду пръстите ти ще изтече.
Мокър пясък...
От разрушени гранитни блокове.
От едно уморено, човешко сърце.
Затворих лицето си
в една мъжка страница
с нежни стихове и много тъга.
Клавиши на пиано,
жълта роза и музика.
Там оставих почти цялата си
слаба, женска душа.
Искаш да си гордият,
казващ последната думичка,
онази, която ще ме превърне
в дим на гъсти вълма,
ухаещ на ириси и стенещ по нощите,
когато подреждаш пасианса си Самота?!
Но аз съм неверница и не съм от покорните.
Не ставам за куче,ни за любима жена.
Вярвам във ереси.Кръвта ми езическа,
гореща по цигански, ще ти отрови съня.
Дали съм предателка, или пък безлична съм,
дали нежността ми е фалшиво злато?!
Мълчат хоризонтите.Кандило обърнато
овъглява вярата.Стих на смъртно легло.
.................................
Да спиш... с отворени очи

Камбаните на изгрева са живи.
С езици ближат утринна роса.
И после със усмивки бледи, криви
звънят и плачат.Търсят светлина,

която да окъпе пустотата,
лелеяна във пазва от копнеж.
Очите и са сънени.Тъгата
дали е опит болката да спреш?!

Две шепи светлина. Умий очите,
отворени и жадни.Шштттт, мълчи!
Затварям моите.Страхът ми недопит е.
Несбъднат страх, че пак ще съгрешим

и онзи смъртен грях ще поделиме-
Високомерие.Печален пилигрим.
Изгубих се...Ела и намери ме.
Уж будни сме, а всъщност...още спим.
..................................

Не спира да вали

Сукубите на мислите ти черни
се любят със тъгата на дъжда ми.
Вали от цяла седмица. Неверни
съмнения сглобяват оригами.

Ако въздъхне тъничката нишка,
която свързва моя свят със твоя,
ще се срутят мостовете предишни-
гротеск картинка в стил Франсиско Гойя.

От мрамор дялкам черни пеперуди
и цялата подгизнала съм вече
от този дъжд, отмиващ в мен заблуди,
но как да спра, щом ти си тъй далече,

че болката отляво ме влудява
със своя стон на счупена камбана
и е горещо.Порив блед , обречен...
Не ми остави сламка да се хвана.