
Мълчанието сълзи по стъпалата
на древните къщи
в един вече ничий,
изоставен град.
Високите дървета
в небето впиват пръстите
на своя неистов,
за щастие глад.
И шепнат лицата
на каменните идоли-
Мерит-Сегер...
Мерит-Сегер...
Слиза богинята
по листата на лотоса.
На рамото си носи
дагма- змия.
Цвят: смарагдово-чер.
И ослепяват
очите на грешните.
Сънищата им отлитат
на бели крила.
Опипом, по стените
пълзят незрящите
и падат в бездната-
душа по душа.
Мерит-Сегер...
Мерит-Сегер.
Злачна е косата
на твоята нежност.
Носиш ми болката.
Канела и ветивер
в регал с тъмно вино
разбъркваш небрежно.
От устните ти ще пия
и сърцето си ще ти дам.
Сложи го в урната
на мъртвото време.
Последен танц в руините
на прокълнатия храм.
После може
дъха ми ръката ти
да вземе.
Мерит-Сегер...
ех,Мерит-Сегер!
Мерит-сегер(обичаща безмълвието)-богинята,охраняваща покоя на мъртвите
................................
Стряха за бездомни души
Душата ми е птица бяла
и търси твоята душа,
далеч от тленното ми тяло,
в една пустинна долина.
Горещ е пясъкът, студено
червеното небе над нас
и свети чувство заблудено,
пияно от искряща страст.
Крилете ни се умориха...
Къде да кацнем с теб, кажи?!
Души бездомни търсят стряха
за своите влюбени мечти.
.................................
Плачат ли мъжете?
Когато си тъжен
очите ти имат онзи цвят
на бурята,
която сънувам всяка нощ
и в която се чувствам
изгубена и нищожна.
Когато кръвта ти е
апатична и студена,
нещо в мен прави
самотата и болката
нетърпимо невъзможни.
Когато...
Има дни, в които
пътуването ми до теб
е дълго и мъчително,
макар да си на една ръка разстояние.
Дни, в които просто не те достигам.
Къде си?
Затворено е за мен сърцето ти,
нищо че упорито повтаряш,
че ме обичаш...повече отколкото
въобще било възможно.
Какво си?
Моята слабост?
Присъда?
Или проклятие?
Ех, питам те ,
но и сама отговора си го зная...
Ти си моето нежно разпятие.
Заковани са за думите ти
ръцете ми,
трънен венец ми е любовта ти.
Чакам само копието,
което ребрата на
недоносената ми съпротива
ще строши.
Всъщност....,
плачат ли мъжете?
на древните къщи
в един вече ничий,
изоставен град.
Високите дървета
в небето впиват пръстите
на своя неистов,
за щастие глад.
И шепнат лицата
на каменните идоли-
Мерит-Сегер...
Мерит-Сегер...
Слиза богинята
по листата на лотоса.
На рамото си носи
дагма- змия.
Цвят: смарагдово-чер.
И ослепяват
очите на грешните.
Сънищата им отлитат
на бели крила.
Опипом, по стените
пълзят незрящите
и падат в бездната-
душа по душа.
Мерит-Сегер...
Мерит-Сегер.
Злачна е косата
на твоята нежност.
Носиш ми болката.
Канела и ветивер
в регал с тъмно вино
разбъркваш небрежно.
От устните ти ще пия
и сърцето си ще ти дам.
Сложи го в урната
на мъртвото време.
Последен танц в руините
на прокълнатия храм.
После може
дъха ми ръката ти
да вземе.
Мерит-Сегер...
ех,Мерит-Сегер!
Мерит-сегер(обичаща безмълвието)-богинята,охраняваща покоя на мъртвите
................................
Стряха за бездомни души
Душата ми е птица бяла
и търси твоята душа,
далеч от тленното ми тяло,
в една пустинна долина.
Горещ е пясъкът, студено
червеното небе над нас
и свети чувство заблудено,
пияно от искряща страст.
Крилете ни се умориха...
Къде да кацнем с теб, кажи?!
Души бездомни търсят стряха
за своите влюбени мечти.
.................................
Плачат ли мъжете?
Когато си тъжен
очите ти имат онзи цвят
на бурята,
която сънувам всяка нощ
и в която се чувствам
изгубена и нищожна.
Когато кръвта ти е
апатична и студена,
нещо в мен прави
самотата и болката
нетърпимо невъзможни.
Когато...
Има дни, в които
пътуването ми до теб
е дълго и мъчително,
макар да си на една ръка разстояние.
Дни, в които просто не те достигам.
Къде си?
Затворено е за мен сърцето ти,
нищо че упорито повтаряш,
че ме обичаш...повече отколкото
въобще било възможно.
Какво си?
Моята слабост?
Присъда?
Или проклятие?
Ех, питам те ,
но и сама отговора си го зная...
Ти си моето нежно разпятие.
Заковани са за думите ти
ръцете ми,
трънен венец ми е любовта ти.
Чакам само копието,
което ребрата на
недоносената ми съпротива
ще строши.
Всъщност....,
плачат ли мъжете?







0 Сподели ми...:
Публикуване на коментар