Магии

Бяла магия 

Gentiana
Ще отпия от твоята чаша.
Има нещо интимно в това,
да се слеят там устните наши-
върху чаша със бистра вода.

Допир чист като дъх пеперуден.
Нощен паяк,отправен на лов.
В мен настръхва копнеж безразсъден
по една споделена любов.

Тишината облечена в бяло
към далечния залез върви.
Днес очите ти са огледало.
В него тайно затваряш ме ти.

Като сянка,вградена в стената
ще остана във твойта душа.
В нощи тъмни ще плача, когато
ме забравяш,улисан в дела.

Ще отпия от твоята чаша
и самата ще стана вода.
Тази бяла магия те плаши...

В мен си влюбен по моя вина

Черна магия ... 
krechetalov
Диамант, небрежно запокитен,
Твърд обаче, с режещи страни,
Беше някога със страст наситен,
Но на пътя му изникна ти,

Някои с годините не се променят,
А пък той ошлайфал се, от бистрата вода,
Нищо, че в душата още бури стенат,
Боядисал той отвън я с резеда,

И се скрил, среди цветята и тревата,
Но понякога, сред бяла тишина,
Се раздвижва сянката, вградена в/ъв стената,
И това е също твоята вина,

Нейната магия не е бяла – черна,
Тя допълва пълна чаша постоянно,
Нищо че е сива и не триизмерна,
Той понякога е влюбен в сянка – странно …

.........................

Не се бави ... 
 krechetalov&Gentiana

 
 Ела, без лик си вече и без име,
Росата тази нощ в/ъв теб ще изсуша,
Безследно ще се изпариш, прости ме,
Решил съм, че ми трябва твоята душа,
Последен порив на живот, безсмислен,
По-стар съм от вековната гора,
Не съм аз този който те измисли,
Но пък за сметка на това ще спра,
Ела и не покорно, а тържествено и диво,
Страхуваш ли се? -„нали все още аз живея?”….
Ела при мен, не стъпвай тихо… предпазливо,
Не се бави, защото аз да чакам не умея …
  
Лице и име ...Думи без значение.
Росата в мен е ледена роса.
В душата ми е твоето спасение,
затуй я искаш и се връщаш.Дай ръка!
Последен порив на живот безсмислен трепва
сред шепите ти... Нека изгори!
Не ме измисли, но ме спираш.Шепот
по нощите ти в сънища крещи.
И твоя повик мами в мене бездна
да се разтвори и погълне моя страх
от светлото, в което ще изчезнем
без да се слеем, станали на прах.
Да чакаш не умееш и ще страдаш,
когато вехнат утринни цветя,
накъсани от пръстите ми... Падат.
И плаче в здрача твоята душа.