Стигнахме до дъното, нали?
Там не стига светлината нежна,
нямам перки, ни хриле, във мен хрипти
страх от загуба. А тя е неизбежна.
Да се давя имам скрит талант,
все потъвам -топка от олово.
Реверанс, усмивка, пич - галант,
вятър ми чете надгробно слово.
Тази тясна кожа как тежи,
вади ме от нея пак Съдбата
и ме връща в делничните дни,
да си спомня - там са ми делата.
Нямам право на мираж в пустинна шир.
Принцът с коня бял заспа оттатък.
Алелуйя... Тишина и мир.
А в сърцето - дагма. Отпечатък.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
С много нежност
Стъпките ти в тъмната ми градина
карат пасифлорите да плачат.
Едно нежно, плахо колибри
на рамото ти кацна. Глупаче.
Идвай! Нищо, че мене ме няма.
Ще те погали с клонки брезата,
онази, под която те целунах
и нещо счупи се. Вътре в душата.
В росинките са моите мисли.
Оставих ти ги, да те дочакат.
Блещукат като светулчици. Чисти.
Нежно ще те прегърне мракът.
Разкажи им за теб. И за мене.
Всичко да изплаче душата.
Преди изгревът пак да те вземе,
ще ме зърнеш за малко. В светлината.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
(Не)гравирано в камъка
Очакването е
бодлива тел,
под която цъфтят
макове.
Капчица кръв от
нетърпеливите ми
пръсти
поглъща
анемичната им
жажда.
Затварям очи и
слушам
протяжните свирки
на окъснели влакове.
Пребледняло небе се
съблича над пустинята.
Копнежът по дъжд в
утробата и се заражда.
И чакам,
чааа
ккк
ам,
ча
к
ам,
ч
а
к
а
м
(защо
цял живот
все
НЕЩО,
Господи,
чакаме?!)
Обърнат наопаки
отчаяно стиска
стрелките си
часовникът.
Часовете
над минутите
пак са плакали.
А времето -
неизмеримо
невидимо
неуловимо
Ни Чи Е...
умира от смях
и за тленността ни нехае.
В Ада предлагат кафе със сяра.
На ябълкова диета са в Рая.
7 Сподели ми...:
Je t`aime пъъъъък :)))).
П.П..... много ;)
Напоследък като те чета си мисля, че като си писала, сякаш си надниквала и в моята душа...Стиховете ти са удоволствие, благодаря и ти се радвам :)
Ад и рай не съществуват, но имаш много необичаини мисли и откривателства . Откриваш далече по-интересни неща от библейските.
-Прощавай , затова че те питам, но Геолина, Гентиана и Гаргабела една и съща жена ли е ?
Както някъде бях писала вече(: - аз имам много имена и само едно истинско.
Обикновено си държа на буквичката Г, но може да ме срещнеш и като Аспазия или Аризема, дори и в "мъжка кожа" (:
Да бъда само една ми е скучно и тясно.
А на когото съм близка, ще ме (и ме)познае(ва) в каквато и кожа да съм се скрила :))))
ПП Не искам да съм жена.
И мъж не искам да съм. :)
Искам да съм всичко :)
А понякога и ... нищо.
Страхотна си .
Неповторима си.
Единствена си.
Всичко твое ми харесва .
Мисля, че съм чел твои стихове във в-к "Пулс" някога ...
Горещо те приветствувам.
Страхотно е, че те има.
БлагоВестЪ
Много мило, че мислиш така.
Всяка жена би искала да прочете тези думи за себе си :)
Благодаря ти !!!
@}->>--
Публикуване на коментар