Попей ми за горестта, жътварю

Жътварят, който
ще ожъне сърцето ми
носи луната като бяла риза,
разгърдена и тънка.
Потъмнява небето ми,
когато запеят
житата зрели звънко.
На дъжд е и знам, че
бурята ще коси изгреви,
за да полегнат мокри
с дъх на прясно сено.
Ръкойки от страст,
завързани с жилави спомени,
прибира под навеси
от непрозрачно стъкло.
Щом седне до кладенеца,
с чаша силна ракия,
ще отсипе за мъртвите
и тихо ще потъжи.
Пристъпвам зад него,
като черна магия
обгръщам раменете му
и затварям очи.

***************

The winner takes it all

Търкалят се очуканите зарове
от костите на дърта дяволица,
а точките им взети от калинките,
изтъркани бледнеят. Хоп! Шестица.

По две. Недей така, не ми хитрувай!
И от ръкава козове не дръпвай,
че твърде е голям залогът.Чувай!
Ако загубя, считай, че съм мъртва.

Нечестно е и загрубя играта.
През зъби псува някаква отрепка,
Извличат го и пада там в тревата.
Ти впил си поглед в дългата ми цепка.

Коприната се хлъзва по бедрото .
Уж обещава, всъщност е примамка.
Усмихвам се с ирония, защото
удавник се лови за тънка сламка.

Ти мислиш, че са вързани във кърпа
и тази нощ, и нежното ми тяло,
че ще ме купиш, без да ти се дърпам...
Вода май търсиш в къща опустяла.

Последното раздаване ми дава
това, което ще те свърши, скъпи.
В очите ми топи се адска лава
и дявол старите си гащи кърпи.

Вандалия. Вакхания. Валхала...
Не ми се вайкай.Търсиш си го. Баста!
Sic transit gloria-(та) mundi ...Hvala!
Да си играеш с мене е опасно.