Горещо-горчиво

 

Налей ми - тази нощ ще съм пияна -
от виното, от теб, от свойта страст...
"Червена шапчица на горската поляна
вълк подчинила на невинната си власт

и вместо във корема му закуска
в сърцето му се впила с нокти зли..."
Такава съм, не искам да те пускам.
Душата си ти сам ми подари.

И даже щом притворя нощем клепки
да чезнеш - мокра, облачна мъгла,
да се промъкваш със крадливи стъпки
в градината на мойта самота,

за да посееш ветрове и бури нежни,
да ме разплачат, щом отново зазори,
загръщам се в кожух - вихрушка снежна,
в камината дървата разпали

и нека се стопи по мен, да капе
и кожата ми гола да блести,
когато пребледнял ти устни хапеш,
че луд по мен си да не ти личи.

Да те докосвам с пръсти подивели,
да ослепее в новолуние нощта
и ако грешни са копнежите ми смели
във ада нека цяла вечност да горя!

*********************************

Мартенски снегове  

А навън
продължава
да трупа.
Тази зима е
горда и зла
и в косите и-
хладна хралупа
зъзнат мигове.
Тръпне денят
и събира в букет
рой снежинки,
да се срещне смутен
с вечерта.
Реверанс и усмивка-
картинка
на платното
от бяла тъга.
Рисува със пръсти животът,
не му пука, че много боли
щом сърцето замръзва
горкото,
а по вените огън гори.

В късна зима,
и горда, и зла.

*************

Потръпване  

Сам си. Тишината звъни.
В тъмното този звън свети.
Тихо и пусто. Душата боли.
Сипят се тъжни куплети.
Скъсани струни - звук подир звук.
Вятър. Потръпване. Нежност.
Прави ни често Съдбата напук.
И се усмихва небрежно.