Sic transit gloria mundi*

Пируват долу...
Плискат се вълните
на старото море,
което влачи
бутилки с` зов за помощ
недопити
изсипани във бездната...
Не плача.
Но този връх е
толкова безчувствен,
прегръщам хладната скала
и побелявам.
Крещя с душата,
с устни се усмихвам
и времето да си върви
без жал оставям.
Рисувам със кръвта си
пиктограми.
Дали Търсачът на съкровища
след време
парче гранит със
моя кръв ще вземе
и в дланите му
тез еритроцити
ще оживеят,
заговорят?!
Оригами
от моите
хартиени копнежи
седя и сгъвам,
докато си мисля,
че Господ челото ми
е дамгосал. Нежно.
Орисвайки ме да
остана чиста.
И всеки път,
когато упорито
се спъвам,
за да падна
във прегръдка...
пропадам...
(Всъщност,
кой ли пък
ме пита?!)
Поемам въздух -
дълга, жадна глътка...

*********************

*Така преминава световната слава

*********

Така каза последното листенце на маргарита

Продава се Раят
и дяволи в дълги редици
наредени са,
маскирани като
архангели на Скръбта.
Плачат Марии,
божествени вдовици.
Между мен и теб тече
бистра, чиста вода.
Късам листенцата
на жадна за роса
маргарита,
не за обич я питах,
но тя си знае едно -
обича те,
не обича...
В чашата ми недопита
листче по листче
плуват...
Дъх на прясно сено
мами телата да
отпуснат умора
и да гледаме двама
как дяволи парче по парче
разпределят рая.
Мъничка небесна драма.
А на мен ми стига
и само твоето сърце.

*******************

В бетонните шепи на обречен свят - пеперуда

Вложи цялото си отчаяние
в една песен, изпята без думи.
Да говорят тялото,
очите,
пръстите...
Китарата дано издържи само!
И всеки звук да пада,
троши се и търси
пътечките на кръвта -
горди и тънки.
С натъртено от толкова
приятелска болка рамо
отново прегръщам,
а Тишината нещо ми мънка.
Дали ще чуем,
дали ще разберем,
ще простим ли
или Себичността
отровата си ще ни вкара
много фино,
почти неусетно
Недей!
Болка стара
повтаря ме
в оригами от коприна,
с очи фасетни
като на огромно,
безчувствено насекомо,
в които отразена съм
толкова много пъти,
че вече не знам
коя съм,
къде,
защо съм...
В колелото на Съдбата ни
Времето вкарва груби пръти.
И аз се спъвам,
и ти,
и нетрайността ни човешка.
Толкова много залези,
а изгревът един е.
Дали, че ни има е
груба Божествена грешка?!
Като пеперуда без крило
Човечността ни гине.

********************

И отново - две напред, една назад

Едно танго, Мосю?!
(Имам бримка на чорапогащника
но е високо горе
и не личи).
Органза и сатен...
Морава сласт е
тялото ми,
Виждам го двойно (изкусително)
във Вашите (гладни) очи.
Ще завие гладът за сливане
и като дим ще се извиси.
Ще танцува
прегърнат с нас (задушаващо).
Стъпка напред, две назад...
Едно, две, три...
Дишам трудно...
А ръцете Ви студени са.
(адски огън палят
такива ръце)
Шептят Ви сонети раменете ми,
беззащитно голи
под дъха на жестоко сърце.
Музика изхриптяна по ноти
и полепнала по кожата като пот
искри и отразява светлината
(има ли за опиянението антидот?!).
В косите ми падат звездички- лотоси
и ухае на нежност нощта.
В листенце небрежно отронено
поднасям Ви цялата си душа.