Есенно грозде и сянка на сляпа вина

Узря ли гроздето
на жарките ти нощи?
По устните ми
розов сок сладни
и тъмни са зърната,
пукнат грош ли
не струват
тези първи
септемврийски дни,
та като бледа
дрипавелка-просякиня
Луната скита
и протяга мръсна длан?
За нежност ли?
За жалка милостиня?
Обръщам гръб
и малко ме е срам,
но празни са ми джобовете...
Баста!
Нали за тебе всичко проиграх.
Печелих, губих...
В покер и канаста.
Във костите ми стине
блудкав прах
от пътищата нощни
и тъгата,
редовна спътница,
пътуваща "на стоп".
Коя съм днес -
печална непозната,
дете на мрака?!
Рових с нокти
плитък гроб
за птиците ми бели
уморени
очи склопили
и с разбити сърчица.
Простри ръце,
че тъй ми е студено.
След дълго лутане

се връщам у дома.

********************

Безсъници и локвичка тъга

Вълната ли съня ти разпиля,
оназ капризната
със дъх на жарко лято
във капчиците хладни?!
По брега
пълзят назад
две рачета.
Сърцето
е раковина с остри
ръбчета тъга.
Шуми морето на
безсънните ни нощи
и търсим се-
два гларуса в мъгла
изгубили се.
Искаш ли ме още?
Или догаря - вощеница
любовта
и призракът на
нервното ми тяло
я носи и топи се.
Светлина
тъй анемична,
че се спъвам...
Черно.
Бяло.

Вълната ли гласа ти
разпиля?!
И ехото ми връща
само ноти.
Ще мога ли със тях
да съчиня
за двама блус?
По-скъп от 100 животи
проблясва миг
и сляпата луна
в очите си
ревниво ще го скрие...
Оби...
ччччччч...
ам...
Срив.
Внезапна тишина.
Вълна бездушна
бряг рушащ се
мие.

********************

Протуберанси дива нежност

Аз съм млечната кожа
на небето
по която звездите
като бенки цъфтят
ухая на далечни планети
в които безкрайността е
с цитрусово-алдехиден
аромат
нощем помръквам
и потъмнявам
но само до първата луна
искаш ли да докоснеш
нежността ми
искаш ли
искаш ли
а?!

*******************

По стъпките на злачна нощ

Обвита във бръшлян,
с коси от вятър
Тя идва,
стъпва леко
и шепти.
Приведените мисли
мълком светят-
светулки гаснещи.
Ракитата цъфти.

Очите ми-
канарчета свенливи,
разчуруликани,
звездите ще кълват-
трошици светлина.
В сърцето диво
събудена ще
закипи кръвта.
И като куче,
изоставено и гладно,
ще ровя мрака,
кокал-тръпка
ще гриза...

Във шепата ми
лист бръшлянов
падна.
Отпивам нежност
от нагарчаща роса.

********************

Завържи ме с въже от пясък

Когато се чувстваш така
сякаш на челото ти с
големи букви е изписано -
КУЧКА
и свирят артериите ти
Одата на мръсната кръв,
спъваш се в
неувереността си,
но псуваш по мъжки,
накривила каскета
на тайната си скръб,
която ти шепне -
аз съм в теб,
ти си моя,
прави се на силна,
но си стъклен копнеж,
само да духна
ще се строшиш на парчета,
не на мен тия....
... Сякаш цирков манеж
е прашната улица.
Ти не си сиво пони,
бъди поне лъв,
изръмжи!
Ха, така!
Скъсай гащите на
клоуна-живот...
Жълто-розови.
Всичко е пародия.
Всичко е само игра.

******************

Накъсан дъх над бездна

Сангрия или кръв...?!
Какво тече
по устните прехапани
на мрака?
Отглеждам бездна
в себе си. Дете
да покълни надежда
в таз мория чака,
но кално е и
гният семена.
Кълват ги
стари, сиви улулици.
Вихрушка от
повтарящи се имена
покрива ме.
Каква съм странна птица!-
Криле на демон,
кожа от мъгла,
по-бледа от
нетрайните ти чувства.
Пристъпвам крачка...
Там съм на ръба...
Ако не полетя,
не ме търси!
Страхът ме смачка
и грозна съм такава...
Замълчи!
Сега ли чак се
сещаш да говориш?
Пиян е мракът.
Ляга си.
Тежи
пиринчена луна.
Далечно с близко
спорят.